Борис Елцин: Човекът, който свали СССР и създаде Русия на Путин
Борис Елцин e първият определен водач на най-голямата страна на света – Русия. Въпреки този исторически факт, за мнозина споменът за Елцин е белязан от последните му години във властта, когато постоянно изглеждаше смущаващо пийнал, боледуващ и изолиран. Русия бе освободена от тоталитарното ръководство, само че войната в Чечня и икономическият срив я погълнаха, както написа единствено няколко месеца след гибелта на Елцин на 23 април 2007 година
Винаги податлив към зрелищни жестове, Елцин се отдръпна ненадейно в последните часове на XX век в интерес на Владимир Путин – определен персонално от него правоприемник. Първият определен президент на Русия стана и първият, напуснал властта по лична воля.
От непретенциозно начало до върха на Кремъл
Борис Николаевич Елцин е роден в оскъдно селско семейство в Урал на 1 февруари 1931 година, като фамилията населява една стая в дървена барака. Баща му прекарва три години в сталинския ГУЛАГ поради недоволства на работа. Елцин приключва строително инженерство в Уралския политехнически институт в Свердловск, изкачва се до строителен управител и се причислява към Комунистическата партия.
До 1976 година към този момент е локален партиен водач, а девет години по-късно руският лидер Михаил Горбачов го кани в Москва, с цел да поеме управлението на столичната организация на партията.
В Москва Елцин е обожаван, защото намерено упорства за промени, само че партийната администрация го приема като новобранец. В опасен миг той самичък предлага да подаде оставка, само че вместо това е позорно уволнен. Преживява нервозен срив, озовава се в болница, откъдето обаче е извикан за четиричасово мъмрене на партийно заседание.
„ Всичко, което остана там, където беше сърцето ми, бе изгоряла пепел “, написа Елцин в автобиографията си. Това оскърбление се трансформира в мощно предпочитание за възмездие.
Символ на смяната – и на несъгласията
В ерата на 80-те зараждащото се демократично придвижване в Русия се състои главно от градски интелектуалци и дисиденти .
Елцин не е от тях, само че когато интелектуалните диспути прерастват в всеобщи митинги, неговата мощна харизма се оказва потребна.
През август 1991 година Елцин се качва на върха на танк в Москва и се опълчва на опита за държавен прелом, проведен от твърдолинейните комунистически сили (ГКЧП).
„ Един от най-важните моменти в живота ми като жител на света “, по-късно споделя за него американският президент Бил Клинтън.
Това е миг, в който бъдещето на Съветския съюз виси на косъм и доста отслабва позициите на комунистическата върхушка.
Възходът на Елцин се подхранва от публичната поддръжка за промени . През 1989 година печели безапелационна победа за място в новия Съветски конгрес на националните депутати, а година по-късно оглавява съветския парламент.
През юни 1991 година е определен за президент на Русия – към момента в рамките на Съветския съюз – с огромна преднина.На 8 декември 1991 година Елцин, дружно с водачите на Украйна и Беларус, подписа съглашението, с което публично е разгласен завършек на Съюз на съветските социалистически републики и е основана Общността на самостоятелните страни (ОНД).
Елцин издава и декрет за възбрана на активността на комунистическата партия на територията на Русия, което способства за окончателния разпад на руската систма.
Еуфорията е мимолетна. Управлението и възобновяване се оказват надалеч по-тежки от свалянето на руската власт. Възторжената прегръдка на новите свободи не закъснява да бъде последвана от шокираща беднотия и корупция . Първоначалната храброст на Елцин да противостои на насилието е нечиста от кървавите събития, чиято отговорност по-късно поема самият той.
Шокова терапия и битки
Елцин разпорежда на млади реформатори управлението на програмата за „ шокова терапия “, преобразяваща командната стопанска система към свободен пазар за броени месеци. Резултатът е хиперинфлация, всеобща безработица и пагубен срив. Приватизацията, възприемана в началото като метод за всеобща благосъстоятелност, довежда до съсредоточаване на големи предприятия в ръцете на малко на брой – раждат се съветските олигарси.
В продължение на две години Елцин се бори със остарелия неприятелски парламент. През 1993 година преодолява конституционната рецесия, когато президентът прави прелом против личната си власт, разпуска Народното събрание и вкарва президентско ръководство. Това включва танкове и специфични сили, които нападат парламентаристите, които са се барикадирали вътре, което води до обилни жертви и консолидиране на властта на Елцин.
През 1994 година стартира първата съветска война в Чечения . Десетки хиляди умират, а Русия е принудена да се изтегли. По-късно Елцин признава, че тази война „ може да е една от моите неточности “ – един от редките случаи, в които намерено си признава виновност.
Въпреки възходящата непопулярност, свадите и сериозните здравословни проблеми, Елцин организира енергична акция за преизбиране през 1996 година и побеждава комунистическия си конкурент Генадий Зюганов. Натоварването води до няколко инфаркта, а през по-голямата част от втория си мандат предава ежедневното ръководство в ръцете на своите министър председатели.
През август 1998 година нестабилната съветска стопанска система рухва – рублата се обезценява фрапантно, а страната афишира мораториум по задължения за милиарди долари. Последната задача на Елцин става мирното предаване на властта – осъществена с неговата оставка в края на 1999 година
Скандали и корист с алкохол
Годините на ръководство на Елцин са белязани освен от промени, а и от кавги и обществено коментирана борба с алкохолa.
Журналистката Сюзан Пейдж от USA Today споделя епизод от книгата на Тейлър Бранч за това по какъв начин пиенето на Елцин във Вашингтон през 1995 година едвам не довежда до интернационален случай:
„ Клинтън е разказал на Бранч, че сътрудници от Тайните служби са разкрили Елцин по долни дрехи, самичък на Пенсилвания авеню, опитващ се да спре такси. Искал пица, споделил им той, думите му били неразбираеми. “
На идната вечер Елцин още веднъж се изплъзва на защитата, като слиза по задните стълби в мазето на Блеър Хаус. Дежурният охранител го взима за пийнал нахалник, до момента в който съветски и американски сътрудници не идват и не го избавят.
Дни по-късно той оставя ирландските държавни представители да чакат на вятъра на летището, некадърен да слезе от самолета поради положението си.
Личните битки на Елцин с алкохола се трансформират в международен знак на неустойчивостта на Русия през този интервал. Той самичък признава в записките си „ Среднощни дневници “, че стресът играе централна роля във образуването на този табиет:
" Доста рано заключих, че алкохолът е единственото средство да се освободя бързо от напрежението “, написа той. „ Спомням си, че тежестта се вдигаше след няколко чашки... и в това възприятие на лекост усещах, че мога да ръководя оркестър. “
Елцин си спомня и фамозния случай от Берлин през 1994 година, когато, очевидно пийнал, сграбчва палката и пробва да дирижира боен оркестър. „ Просто не устоях “, изяснява той по-късно. Последствията са незабавни: група съветници му пишат писмо с предизвестие, че държанието и спонтанните му изказвания вредят и на него, и на цялата му работа.
На конференция в Швеция през 1997 година, след консумация на шампанско, прави несвързани забележки за шведските кюфтета и тенисиста Бьорн Борг и едвам не пада на сцената.
" Никой от тях не можа да ми помогне. Разхождах се по плажа в Сочи и осъзнах, че би трябвало да продължа да пребивавам. Трябваше да си върна силите. Постепенно се съвзех. "
Злоупотребата продължава доникъде на 90-те, задълбочавайки чувството за неустойчивост и пораждайки подозрения в способността му да управлява страната. Медицински затруднения го карат към 1996 година да ограничи или приключи пиенето; по личните му думи, след това се лимитира до чаша вино дневно по лекарска рекомендация.
Личните му компликации надалеч не са изолирани. Елцин постоянно е упрекван, че е разрешил на доближени, родственици и олигарси да употребяват достъпа до Кремъл за насърчаване на личното си благосъстояние по време на приватизационната вълна, до момента в който елементарните руснаци поемат главната тежест на икономическите и обществени разтърсвания.
В по-късните си години Елцин стартира намерено да признава присъединяване си в сложните решения за страната. В телевизионно изявление във връзка издаването на записките си, поема цялостна отговорност за кръвопролитията в Чечения , само че пази останалите аспекти на своето бурно ръководство, в това число и неочакваната си оставка.
„ Направих тази стъпка единствено поради Русия. Необходим бе нов президент. Трябваше да подам оставка “, споделя Елцин.
Решението Елцин да уточни Владимир Путин като собствен правоприемник е съзнателен избор, както написа – провокиран от търсенето на „ мощен, съдбоносен военачалник “ – вид водач, на който се е възхищавал в младостта си.
Смърт и завещание
Борис Елцин умира от сърдечен арест на 23 април 2007 година, дванадесет дни след постъпването си в Централната клинична болница в Москва. Той е първият съветски началник, заровен с църковна работа след цар Александър III – гала, на която участват политици от целия свят, предавана онлайн по съветската телевизия. По време на погребението проехтява артилерийски салют.
Президентът Владимир Путин афишира деня на погребението за ден на народен печал. Съболезнования изричат водачите на Германия, Франция, Съединени американски щати, Англия и други страни, измежду които Ангела Меркел, Жак Ширак, Джордж Буш, Тони Блеър и Бил Клинтън.
Елцин и Клинтън са се срещали 18 пъти – повече от всеки различен съветски и американски президент.
Борис Елцин е бил човек на несъгласията: модернизатор и автократ, демократ и мощна ръка, по едно и също време възхваляван и подложен на критика. Той сложи началото на постсъветското развиване на Русия.
Винаги податлив към зрелищни жестове, Елцин се отдръпна ненадейно в последните часове на XX век в интерес на Владимир Путин – определен персонално от него правоприемник. Първият определен президент на Русия стана и първият, напуснал властта по лична воля.
От непретенциозно начало до върха на Кремъл
Борис Николаевич Елцин е роден в оскъдно селско семейство в Урал на 1 февруари 1931 година, като фамилията населява една стая в дървена барака. Баща му прекарва три години в сталинския ГУЛАГ поради недоволства на работа. Елцин приключва строително инженерство в Уралския политехнически институт в Свердловск, изкачва се до строителен управител и се причислява към Комунистическата партия.
До 1976 година към този момент е локален партиен водач, а девет години по-късно руският лидер Михаил Горбачов го кани в Москва, с цел да поеме управлението на столичната организация на партията.
В Москва Елцин е обожаван, защото намерено упорства за промени, само че партийната администрация го приема като новобранец. В опасен миг той самичък предлага да подаде оставка, само че вместо това е позорно уволнен. Преживява нервозен срив, озовава се в болница, откъдето обаче е извикан за четиричасово мъмрене на партийно заседание.
„ Всичко, което остана там, където беше сърцето ми, бе изгоряла пепел “, написа Елцин в автобиографията си. Това оскърбление се трансформира в мощно предпочитание за възмездие.
Символ на смяната – и на несъгласията
В ерата на 80-те зараждащото се демократично придвижване в Русия се състои главно от градски интелектуалци и дисиденти .
Елцин не е от тях, само че когато интелектуалните диспути прерастват в всеобщи митинги, неговата мощна харизма се оказва потребна.
През август 1991 година Елцин се качва на върха на танк в Москва и се опълчва на опита за държавен прелом, проведен от твърдолинейните комунистически сили (ГКЧП).
„ Един от най-важните моменти в живота ми като жител на света “, по-късно споделя за него американският президент Бил Клинтън.
Това е миг, в който бъдещето на Съветския съюз виси на косъм и доста отслабва позициите на комунистическата върхушка.
Възходът на Елцин се подхранва от публичната поддръжка за промени . През 1989 година печели безапелационна победа за място в новия Съветски конгрес на националните депутати, а година по-късно оглавява съветския парламент.
През юни 1991 година е определен за президент на Русия – към момента в рамките на Съветския съюз – с огромна преднина.На 8 декември 1991 година Елцин, дружно с водачите на Украйна и Беларус, подписа съглашението, с което публично е разгласен завършек на Съюз на съветските социалистически републики и е основана Общността на самостоятелните страни (ОНД).
Елцин издава и декрет за възбрана на активността на комунистическата партия на територията на Русия, което способства за окончателния разпад на руската систма.
Еуфорията е мимолетна. Управлението и възобновяване се оказват надалеч по-тежки от свалянето на руската власт. Възторжената прегръдка на новите свободи не закъснява да бъде последвана от шокираща беднотия и корупция . Първоначалната храброст на Елцин да противостои на насилието е нечиста от кървавите събития, чиято отговорност по-късно поема самият той.
Шокова терапия и битки
Елцин разпорежда на млади реформатори управлението на програмата за „ шокова терапия “, преобразяваща командната стопанска система към свободен пазар за броени месеци. Резултатът е хиперинфлация, всеобща безработица и пагубен срив. Приватизацията, възприемана в началото като метод за всеобща благосъстоятелност, довежда до съсредоточаване на големи предприятия в ръцете на малко на брой – раждат се съветските олигарси.
В продължение на две години Елцин се бори със остарелия неприятелски парламент. През 1993 година преодолява конституционната рецесия, когато президентът прави прелом против личната си власт, разпуска Народното събрание и вкарва президентско ръководство. Това включва танкове и специфични сили, които нападат парламентаристите, които са се барикадирали вътре, което води до обилни жертви и консолидиране на властта на Елцин.
През 1994 година стартира първата съветска война в Чечения . Десетки хиляди умират, а Русия е принудена да се изтегли. По-късно Елцин признава, че тази война „ може да е една от моите неточности “ – един от редките случаи, в които намерено си признава виновност.
Въпреки възходящата непопулярност, свадите и сериозните здравословни проблеми, Елцин организира енергична акция за преизбиране през 1996 година и побеждава комунистическия си конкурент Генадий Зюганов. Натоварването води до няколко инфаркта, а през по-голямата част от втория си мандат предава ежедневното ръководство в ръцете на своите министър председатели.
През август 1998 година нестабилната съветска стопанска система рухва – рублата се обезценява фрапантно, а страната афишира мораториум по задължения за милиарди долари. Последната задача на Елцин става мирното предаване на властта – осъществена с неговата оставка в края на 1999 година
Скандали и корист с алкохол
Годините на ръководство на Елцин са белязани освен от промени, а и от кавги и обществено коментирана борба с алкохолa.
Журналистката Сюзан Пейдж от USA Today споделя епизод от книгата на Тейлър Бранч за това по какъв начин пиенето на Елцин във Вашингтон през 1995 година едвам не довежда до интернационален случай:
„ Клинтън е разказал на Бранч, че сътрудници от Тайните служби са разкрили Елцин по долни дрехи, самичък на Пенсилвания авеню, опитващ се да спре такси. Искал пица, споделил им той, думите му били неразбираеми. “
На идната вечер Елцин още веднъж се изплъзва на защитата, като слиза по задните стълби в мазето на Блеър Хаус. Дежурният охранител го взима за пийнал нахалник, до момента в който съветски и американски сътрудници не идват и не го избавят.
Дни по-късно той оставя ирландските държавни представители да чакат на вятъра на летището, некадърен да слезе от самолета поради положението си.
Личните битки на Елцин с алкохола се трансформират в международен знак на неустойчивостта на Русия през този интервал. Той самичък признава в записките си „ Среднощни дневници “, че стресът играе централна роля във образуването на този табиет:
" Доста рано заключих, че алкохолът е единственото средство да се освободя бързо от напрежението “, написа той. „ Спомням си, че тежестта се вдигаше след няколко чашки... и в това възприятие на лекост усещах, че мога да ръководя оркестър. “
Елцин си спомня и фамозния случай от Берлин през 1994 година, когато, очевидно пийнал, сграбчва палката и пробва да дирижира боен оркестър. „ Просто не устоях “, изяснява той по-късно. Последствията са незабавни: група съветници му пишат писмо с предизвестие, че държанието и спонтанните му изказвания вредят и на него, и на цялата му работа.
На конференция в Швеция през 1997 година, след консумация на шампанско, прави несвързани забележки за шведските кюфтета и тенисиста Бьорн Борг и едвам не пада на сцената.
" Никой от тях не можа да ми помогне. Разхождах се по плажа в Сочи и осъзнах, че би трябвало да продължа да пребивавам. Трябваше да си върна силите. Постепенно се съвзех. "
Злоупотребата продължава доникъде на 90-те, задълбочавайки чувството за неустойчивост и пораждайки подозрения в способността му да управлява страната. Медицински затруднения го карат към 1996 година да ограничи или приключи пиенето; по личните му думи, след това се лимитира до чаша вино дневно по лекарска рекомендация.
Личните му компликации надалеч не са изолирани. Елцин постоянно е упрекван, че е разрешил на доближени, родственици и олигарси да употребяват достъпа до Кремъл за насърчаване на личното си благосъстояние по време на приватизационната вълна, до момента в който елементарните руснаци поемат главната тежест на икономическите и обществени разтърсвания.
В по-късните си години Елцин стартира намерено да признава присъединяване си в сложните решения за страната. В телевизионно изявление във връзка издаването на записките си, поема цялостна отговорност за кръвопролитията в Чечения , само че пази останалите аспекти на своето бурно ръководство, в това число и неочакваната си оставка.
„ Направих тази стъпка единствено поради Русия. Необходим бе нов президент. Трябваше да подам оставка “, споделя Елцин.
Решението Елцин да уточни Владимир Путин като собствен правоприемник е съзнателен избор, както написа – провокиран от търсенето на „ мощен, съдбоносен военачалник “ – вид водач, на който се е възхищавал в младостта си.
Смърт и завещание
Борис Елцин умира от сърдечен арест на 23 април 2007 година, дванадесет дни след постъпването си в Централната клинична болница в Москва. Той е първият съветски началник, заровен с църковна работа след цар Александър III – гала, на която участват политици от целия свят, предавана онлайн по съветската телевизия. По време на погребението проехтява артилерийски салют.
Президентът Владимир Путин афишира деня на погребението за ден на народен печал. Съболезнования изричат водачите на Германия, Франция, Съединени американски щати, Англия и други страни, измежду които Ангела Меркел, Жак Ширак, Джордж Буш, Тони Блеър и Бил Клинтън.
Елцин и Клинтън са се срещали 18 пъти – повече от всеки различен съветски и американски президент.
Борис Елцин е бил човек на несъгласията: модернизатор и автократ, демократ и мощна ръка, по едно и също време възхваляван и подложен на критика. Той сложи началото на постсъветското развиване на Русия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ